Aug 10, 2005, 8:50 PM

Загубих те 

  Poetry
1274 0 6
Сърцето ми горещо като пустиня и също толкова пусто.
 
Душата ми като скитник проси от теб една усмивка, една целувка.
 
Ала отблъсквам те аз , както два еднакви магнита избягват се.
 
А така те желая с радостта на малко дете за майчина милувка.
 
Чувствата ми пропилявах ги аз,без да осъзнавам,че наранявам те.
 
И сега няма време , през което да не мечтая за теб , като че ли не можех да
те имам.
 
Но късно послушах сърцето си и загубих те завинаги.
 
Да се моля нямам сили , да ми простиш не заслужавам.
 
Искам само да знаеш , че обичах те и още повече ще те
 
Обичам !

© Елена Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тука вече се уля с комплексите . Каквото искаш казвай т,е пиши твой проблем .Моето разбиране не е като твоето лека нощ ти желая и с теб не се излиза на глава, защото си знаеш своето и не мислиш над другото!
  • Писателче не мога да погледна по твоя различен начин , защото е прекалено груб за мен и е много нараняващ. Може би ти звучи смешно това мое изказване , но това което не разбираме повечето пъти го отричаме...
  • Прекалено навътре го приемаш не очаквам разбиране още по-малко като не се и опитваш да го осъзнаеш.
  • Писателче не казвам , че съм Айнщайн нито , че съм велика! Но моя смисъл е някак си по-различен т,е не толкова стряскащ като твоя.. аз просто искам да се докосна до сърцето на човека и има просто личен смисъл , който едва ли ще разбереш...
  • Писателче трудно ми е да намеря приликата особено със циганите , а още повече със курвите....
  • Изтрезнях много късно,любовта беше свършила...защо съм го пропуснала да го прочета Светльо!Разкошно!
Random works
: ??:??