Захарница и сладолед

Погледни омразата, която отглеждаме...

Погледни страха, който подхранваме...

Погледни живота, който живеем...

Точно както винаги е било до сега. До сега...

И утре ще се върна почернял и гневен

с мечтите си и болката от тях...

Вятърът крилете ми отново ще подеме...

И дълго, дълго ще се рея

в бездната на този мрачен свят...

Ще разчиствам, ще разтребвам

от трупове и сган земята,

от кръстове... и от Самотата...

Покой не ще намеря аз.

С любовта си ще превзема, ще пребродя
всички пътища към теб...

Самотен в пустош аз ще бродя
сред бездушни светове...

Безброй пътеки аз ще мина
с мисъл искрена – една...

Самотата да надвия
в тази битка и Съдба...

Мъгла се стели над душата
със студ и ледени кълба...

Смразяващ тътен ми напомня,
че властва над света .

Искрица малка свята в мене
лута се нехайно в мрака,

търсейки пътека към твоята душа ...

Навярно самотата е изкупление
на отчаяните мигове,

в които те желая, копнея аз без глас ....

Добротата е илюзия,
която пламенно гори в мрака  

без посока, хоризонти, пътища дори...

Надеждата за топла стряха,
за подслон в тези тежки дни...

На болката и самотата
безсилно боря се с мечта

твоята обич да възкръсне от забрава

и влее сили в таз борба.

Две очи за тебе тлеят
и огъня в сълзите си гасят...

Едно сърце във лудост бие,
в неописуем нощен бяг...

Една душа със жар ги пази
крехка, искрена, сама...

Една надежда влива топлина и сили.

Да събере тези две сърца.

Лудост ли е да дишам с теб,
когато си далече от мене?

Лудост ли е да се усмихвам с теб?
Когато ти е тъжно, тъжно е и в мен...

Лудост ли е да докосваме звездите с поглед,

когато ние сме една от тях?

Лудост е да предадем
всеки миг от нашата съдба.

Лудост е да се предадем

сами пред себе си сега.

Лудост е да погребем
всяка наша незачената мечта.

...Навярно всичките сме полудели...