С панделка е привързано сърцето ми,
на единия ù край то безмълвно стои,
другият протяга се към нищото
и кървавите капки брои.
Живях в свят на захаросани изюзии,
обичах розовите очила,
сега останаха ми само белези,
на карамел стопи се и изгори ме захарта.
Никой на любов не ме научи
и розовото постепенно избледня,
удавих се сред много безразличия,
макар да исках нечий чай да подсладя. ...