За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя.
В очите ѝ скитах и мислех,
че тя ще прогони скръбта,
че тя с любовта ще осмисли
света – не познал пъстрота.
За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя.
Остави копнеж безпределен
и жажда жестока в нощта.
Сърцето покри под постеля
от есенни жълти листа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up