Крачка подир крачка
остава пътят зад мен.
С хладна женска закачка
посрещам и новия си ден.
Очаквам пак пролетнозимния сняг
и без да искам потривам ръце.
Доволен съм. Изненадите в този свят
се раждат само от женско сърце,
а живота ще е сив само - без цвят,
без палитрата на копнежно лице ...
По себе си знам, мъжът най- е самотен,
когато не го зимна пролет зове ...