Какви ненормални стихчета!
Като обратна магия:
колкото повече пиша -
повече ми се криеш.
Как да ти викам? Никак.
И името ти - измама:
колкото пó те викам,
толкова пó те няма.
И времето тече обратно -
събота след неделя!
Колкото повече чакам,
повече ни разделя.
Ето, ти вече стигна
от Надеждата по-нататък.
Аз пък ако не ида
да те чакам оттатък!
© Райчо Русев All rights reserved.