Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла.
След всяка чаша видимо доволен,
отказва се от своите крила
и вади от дланта ръждиви гвоздеи.
Дори и той...Дори и той мълчи,
когато по лицето ме поръсва
светената вода и завали,
а притчите със мимиките блудстват. ...