Запомни ме, моля те, такава, каквато съм сега. Много нежна, много плаха, една обичаща сълза. Някой ден ще съм различна - звук от счупила се самота, жестока, непривична, жилеща от болка... За тогава, днес във спомена си те заклевам. Да ме възродиш. От огън и мечти ще ме създаваш. Ще ми припомняш мене си на длан, каква била съм, как на суетата днеска плащам кръвен дан. Ще ми разказваш колко нежни са били ръцете ми, без белези от много дни. Как бръчки нямала съм по лицето си и в сините очи - сълзи. Ала лъжа ще бъда. И днес аз плача. Плача за тая, що ще съм след време. И ще се помоля тихо на плача, живота ми от пръст да вземе. Когато ме убие, да ме съживи, като кукла парцалена да бъда, макар и на конци. Защото тихо ще ти шепна, че не съм щастлива. Че много ме боли... А ти ще искаш пак да съм игрива, момичето със слънчеви коси. А те ще бъдат от мъки посивели и ръцете ми към земята ще са се привели, че от много младост черна станах и от много радост не останах.
Благодаря ви. Хм... прави ми впечатление, че някак твърде буквално се тълкуват стиховете ми Не съм тръгнала да скубя коси какво ще е след време. Просто се замислих, а замисля ли се за нещо, хване ли ми нещо вниманието го пиша
Благодаря още веднъж за красивите думи
Много ми хареса стиха ти! Живей сега, в този миг и бъди щастлива... Не мисли какво ще бъде ... може пък и тогава да си с млада душа, макар и с посивели коси
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря още веднъж за красивите думи