Прозорецът ти сам замръква -
самотен, като теб самия.
Днес няма кой да те прегърне...
И няма кой да те завие.
Самотен си. Така желаеш.
Денят ти свършва тих и празен.
Къде съм аз? Едва ли знаеш.
И няма нужда да ти казвам.
Но не смей да се връщаш обратно.
И приеми, че с теб съм приключила,
защото мина времето, когато
вратата си оставях незаключена.