ЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА
В нощите, когато някъде си ти,
минава ли ти мисъл в главата?
Къде? Какво правят твоите мечти?
Близки - децата, жената.
Смяташ ли,
че за това, което вършиш,
някой ще те възнагради.
Може би болката от живота търсиш
или изгубена любов да те изпепели.
В нощите, когато някъде си ти,
помисли ли, че чакат те вкъщи.
Представяш ли си, някой може да не спи.
В притихналото на нощта
да чака стъпки.
Ти нямаш свян,
човешка мисъл, доброта.
Навярно нещастието е малко
в живота ти.
Помни, че някой ден, рано сутринта,
ти ще намериш празен дом,
заключена врата!
22.01.2005 г.
София, градинката при Халите
© Луиза Маринова All rights reserved.