За кой ли път избра ги за залог
на щастието чуждо, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите – с години изболяни.
Реши да ги убиеш... за урок
на тези, дръзнали да са свободни.
Не сложили във рамки дълг, любов...
но знаещи да любят безусловно.
Е, няма ги. Потънаха в нощта.
Завинаги. Превърнаха се в точка.
Заключвам ги. Остана тишина.
И нека бъде краят. Без отсрочка. ...