Спомени, в кибритена кутийка скрити
и вързани със панделката - самота.
Отдавна с тъжен прах покрити
и заключени във нашите сърца.
Уви, шептят, щом някой ги подразни
и за себе си напомнят пак,
като очи на болен старец празни,
търсещи надеждата на идващия мрак.
Не, недей им дава сила,
сърцето да разкъсат, да ме спрат.
Щом да ги заключа съм решила,
остави ги с него, нека да умрат.