В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах
в страниците на вълшебна книга,
дано след векове все някой я разлисти
и кода да разкрие, за да полетят към всички!
Сега съм неразбрана...! Няма нищо...!
Искрят в нея мъдрост изживяна и любов!
Все някой - някога ще я разлисти...
дори да съм прашинка из безкрая!
И тогава пак ще се родя и дишам,
от обич натежала във всемира...
ще бъда себе си и пак ще пиша,
закодирани послания за всички Вас...!
19.08.2018г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.