Обичам всеки дъх, който поемаш.

Когато сънят ми отнемаш,

сърцето ми бавно да грабиш,

обичам когато ме мразиш...

Обичам всеки дъх, който поемаш,

за себе всичко да вземаш.

Обичам когато се смееш,

когато в умът ми живееш.

Късно беше - потърси утеха,

а душата ми демони взеха.

Обичам когато сънуваш,

не знам дали се вълнуваш...

С поглед те галя,

а твоето тяло от лед е сковано.

Това не е изповед,

не ме разбирай погрешно.

Дори и в ада не е така зверски горещо.

Когато погледнеш с досада

на цялата тази тирада,

недей да търсиш думи критични,

това са закони химични.

Обичам всеки дъх, който поемаш.

Защо така ме променяш?

Когато сънят ми отнемаш,

 не знаеш какво място заемаш.

А главната роля една е,

но без публика за тебе шега е.

Обичам когато ме мразиш,

сърцето ми за себе си пазиш.

Не, не ми трябва тази  утеха,

когато оттук  те отнеха.

Обичам когато от мен се срамуваш,

с  думи те топля, недей да бушуваш.

Това не е изповед,

не ме разбирай погрешно,

Дори и в ада не е така зверски горещо.

Когато погледнеш с досада

на цялата тази тирада.

Не търси думи критични,

това са закони химични.