Дали пък утре вече
няма да я срещна?
Шанс е.
Мърфи знае само
за беда.
Но пък така е по-добре.
Да има елемент на изненада -
и за нея,
и за мен.
Да подскочи пак сърцето,
а умът да казва:
"Дръж се мъжки, пич!".
Ще срещнем погледи
като на кино,
за момент,
с усмивка,
и след това
пак сценката позната ще играем.
Подавам двата лева,
а тя изглежда ме
с насмешка
и врътва се
без коментар.
"Здрасти" няма.
Не ме познава.
А не ме таксува.
Да, тъй е,
но и на кафенце
пусто
с мен не иска,
кучката му с кучка
сладка...
Изтрещявам.
С мене си играе
и се забавлява
в шах като ме вкарва
малката мръсница мила.
Ах, какво ми причинява...
Ще види тя
какво се получава,
щом с огън
някой ей тъй си играе
в сухата гора...
© Тони Бортолаци All rights reserved.