Една напълно предвидима есен
изми листата жълти по паважа
по улиците като пъстри пажове
тополите строени срещу вятъра
размахват раболепно свойте длани
приспаните си пъпки да запазят.
Едно припряно лято си отива
и в бързината дните разпилява
подгонва птичите ята със врява
подхвърля ги в небето модрочисто
и по огрения от слънце хребет
на планината мята снежни мисли.
Една такава зима се задава…
© Павлина Гатева All rights reserved.