Прозорецът, във ръбовете си набрал
ръждата на стотици съмвания,
отръска панти.
Намести си безсънните стъкла,
срита слънцето по прахоляка
и изскърца.
Лъчите тромаво се счупиха в первазите
и пръснаха в деня, в студеното,
неподсладени, черни
снопове изб(р)одени съмнения -
храна за хората.
Обикновените. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up