adi_adi_adi (Ади)
29 94
Jul 1, 2010, 12:30 PM

Закъснях... за едно сбогуване 

  Poetry
838 0 10

Закъснях... за едно сбогуване

 

Остави ме, не искам само присъствие.

Забрави ме и изтрий всички писма.

Беше глупаво, че предложих душата си,

за което ти нямаш вина.

 

Вече тръгвам, забрави за усмивките.

Без да усетиш, си купих билет.

Заминавам си тихичко, ще стъпвам на пръсти,

както аз го умея и си е мой патент.

 

Не ти казвам „сбогом”, просто тръгвам на някъде

без посока и без мечти.

Трябва бързо да тръгна, ако хлопна вратата,

ще чуеш сълзите ми, а не трябва, нали?

 

Закъснях както винаги, оглуша тишината,

спуснах щорите и заключих всички врати,

не е нужно да помниш, все едно ме е нямало,

аз съм само една от всички жени.

 

Не звъни, изтрих телефоните,

там, където отивам, няма обхват.

Опустях… и съм вече отсъствие.

Приеми, че няма такъв абонат.

© Ади All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, Петя, понякогаБлагодаря ти! Радвам се, че се отби Жулли, добре дошла
  • Ние, старозагорките, ги умеем тези работи...понякога.
    Радвам се, че открих поезията ти!
    поздрави!
  • Хареса ми тази категоричност.
  • Радвам се, че ти е доставило удоволствие, Нели
  • Хм, що ми е познат този глас: "Този номер не съществува, няма такъв абонат..." Благодаря за удоволствието от четене!
  • Стел, благодаря ти, аз само се опитвам. Благодаря, Ивон!
  • Не си просто една от всички, а една талантлива поетеса! Поздравления!
  • Съжалявам, че предизвиках тъга у теб, Валя. Аластор, музите си правят каквото искат, идват и си тръгват неочаквано, а ние трябва да съумеем да използваме моментното им присъствие Благодаря Ви

  • Музата ми си изключи телефона
    и даже скайпа си смени,
    взема си дрехите и два три тома
    със стихове и без сълзи
    с едно такси набързо си замина
    без "Сбогом" и "До виждане" дори.
    Да плача, да се смея ли, не зная
    за кой ли път Съдбата се гневи
    при поетче младо тя замина,
    дано го вдъхновява със сълзи.
    А тука Музи всеки ден пристигат,
    събличат се, на пясъка лежат,
    поетите оглеждат – не придирят -
    щом искат някого да „вдъхновят”.

  • Как се опитвам да загърбя тази тема, ако знаеш,толкова ми е болезнена, а ти все ме връщаш към нея...но го правиш много красиво...Благодаря!
Random works
: ??:??