Закъснях... за едно сбогуване
Остави ме, не искам само присъствие.
Забрави ме и изтрий всички писма.
Беше глупаво, че предложих душата си,
за което ти нямаш вина.
Вече тръгвам, забрави за усмивките.
Без да усетиш, си купих билет.
Заминавам си тихичко, ще стъпвам на пръсти,
както аз го умея и си е мой патент.
Не ти казвам „сбогом”, просто тръгвам на някъде
без посока и без мечти.
Трябва бързо да тръгна, ако хлопна вратата, ...