Закъснял куплет
Едва ли е правилно, но ето, че днес,
заслепена от звуците на странен куплет,
спрях бързалото и зарязах дела -
важни, всякакви… за да направя беля!
Грабнах палтото и под шапка се скрих,
от дома се измъкнах и зад ъгъла свих.
Да направя пакост - добре. Но каква?
Трябва да бъде със малка щета…
На съседния вход позагледах звънците,
но си мислех, че кратко е да отворят вратите,
тъй че тихо подминах и позора, и славата…
А във мене отекна присмех: ”Ей я! Голямата!”
Голяма съм - вярно! Но още пакости върша,
мога да ям лютеница и да не се обърша!
Мога със кестени да целя по хората,
ако не беше онази проклета… Умората.
И ме стяга тогава нещо от ляво,
нещо мъничко, преди не боляло…
И си виждам палтото, закачено отсреща,
и се сещам, че всъщност - бързам за среща!
Онзи чуден куплет може пак да звучи,
да ме връзва отново, да правя бели…
Но не мога сега, аз заета съм цялата,
аз обрекох се вече да бъда Голямата…
© Идеми Дойдеми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ПРОСТАК!
-
... и аз мога!
Чудех се от къде всъщност ти хрумна онова за шапките - графиката дето доказвала нещо...
Та...
Май е време да ми пратиш няколко, че да порасна и аз!
...
Абе я направо ми ги донеси! -
Е, ако няма големи, от кого да се учим ние малките, че като станем и ние големи да учим другите малки - всичко е кръговрат, ама нали трябва да поддържаме живота, света, не знам - нещо?
-
голям глад за емотикони има, ей
-
Благодаря на отбилите се!
Тошко, не е до кураж вече, куражът е за младите...сега е само до търпение... - каза бабката Идеми и си намести старческите кокали в поза по-удобна за ръкоделие... ;Рр -
Кураж, ей, Голямата!
-
Много е хубаво..! Браво..
-
ПОЗДРАВ, много ки хареса!
-
Поздрав!
-
Толкова сме забързани в ежедневието, че нямаме време за...пакости. Накараме да се замисля. Благодаря!
-
Хубаво, ама не си ми ти...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и нахал, даже!!