Прибраха щурците цигулките,
изсвирили летния валс,
последното ято светулки
изчезна във нежен каданс.
Есен във пъстра позлата
и с меденоруси коси,
пъргаво шета в гората,
в очите ù пламък гори.
Днес ще пристава на вятъра -
вечният стар годеник,
славеи пеят в душата ù
като от приказен миг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up