Защо ли багрите тъй потъмняха,
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен,
изпълнен е от доза безразличие.
Букетът със цветя е някъде забравен,
стените са пропити от двуличие.
Прокрадват се ръце готови да грабят,
щом зрънцето в нас е тъй незащитено.
С пълни шепи взимат, после бързо бягат,
а сърцата ни остават ощетени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up