Животът извръща очите ми само към теб,
а аз, сякаш на себе си гръб съм обърнала,
лъжливо заспивам с "всичко наред е"
и сляпо надничам зад дните ти гърбави.
И сляпа и глуха нахално през времето крача,
надувам тромпети, безсрамно думтя с барабани
и уж съм щастлива, а всеки ден мъничко плача
и тайно от тебе превързвам своите рани.
Съдбата с теб ме срещна не напразно,
до скоро мислех, че това е някаква шега,
убивах без присъда делника и празника,
а във съня ми кискаше се подивялата вина.
Аз още тук съм и със теб съм още,
Съдбата е решила дълго с нас да си играе.
И ще се моля да възкръснат дните ни и нощите
и моите очи към твоите да се завърнат от безкрая.
© Даниела All rights reserved.
и тайно от тебе превързвам своите рани.
изстрадано....хубав стих