Подарих любовта си на вятъра,
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите,
закъсняло прегръщат надежда,
и отчаяно, търсещо искат те
в празнотата тихо се вглеждат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up