Веднъж помислих, че настъпи зима
в любовта ни и чувства се стопиха като сняг.
Късно разбрах, че за компромис трябват двама,
иначе няма общо бъдеще на този свят.
В съмнения прекарах часове,
помислих, че приключих с Любовта,
а те обичам и скришно и наяве,
както е било винаги и досега.
С разплакани очи и на тъмно място
никого не пожелах да видя,
не се оплаках, защото е ужасно
друг да бърка в душата ми. ...