Обикнах те, но доста закъсняло.
Когато спря да бъде жизнеопределящо.
Не станах половинката на цяло.
Онази, защитена от отделяне.
А дълго се приучвах на зависимост.
Да бъда част от общо неделимо.
Да бъда тази, на която е приписано
след своето да носи твойто име.
И чаках като в храм новопокръстен
да те приема с всички недостатъци.
С овалната завършеност на пръстен,
чрез който да прекъсна самотата си. ...