Aug 31, 2008, 6:34 PM

Залез 

  Poetry » Love
836 0 20
Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто,
от сянката на залеза смирен,
последна топлина на слънцето поглъща,
пясъкът на затихващия ден.
И на този бряг умислен аз те чакам,
както нощта очаква своята луна.
Симфония вечерна на океана слушам,
приседнал на гранитната скала. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??