Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто,
от сянката на залеза смирен,
последна топлина на слънцето поглъща,
пясъкът на затихващия ден.
И на този бряг умислен аз те чакам,
както нощта очаква своята луна.
Симфония вечерна на океана слушам,
приседнал на гранитната скала. ...