Сияе залезът ален,
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън,
в прегръдката на отдиха пленена,
унесена от кротък сън,
изчезва болка, мъка стаена.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up