Oct 2, 2021, 10:44 PM  

Залез 

  Poetry » Love
1401 9 31
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува?
Ний знаем ли, че пак ще се обикнем?
Ще съберем душите си изгубени,
прегракнали след толкоз много викане.
В покой се озовахме ненадейно,
но раждаха се чувства в полумрака,
сияние разгръщат чудодейно,
сърца от нежност - чувствата не чакат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
  546  10 
Random works
: ??:??