Когато слънчевият лик се скрие,

а облаци покрият небосвода осветен,

тогава мрак освирепял душата ще покрие,

а очите ще потънат в сън опиянен.

А пък ази скитам на площад оживен,

макар и умствено, виждам аз наслада.

Наслада от жизнена девойка млада,

из улиците на този площад оживен.

Но залезът бавно започва да облива

улиците тесни, макар оживени.

Виждам ти лицето, любовта на двамина,

макар и все още с чувства вледенени.

Събуди ме краят на залеза свиреп,

но твоят лик запазих аз в сърцето.

Желая цял живот да бъда свит до теб,

макар и само сън да беше, създаден от залеза в небето.