Празничният залез се изнизва
през планинския си път,
синя светлина на телевизор
се разстила над града.
Изхабен езикът на колите
под неонните простори,
от асфалта към звездите
с нежна суета говори.
Луди люляци премрежват
с аромата си очите.
Покривите се навеждат
от умората превити…
Празничният залез се изнизва
и е планината празна.
Само светлина на телевизор
под неоните залязва.
© Георги Динински All rights reserved.
Чудесен стих!!!