В морето бавно погледът се носи...
Тъмнее вече морската вода...
Ситнят към къщи стъпалата боси.
Отиват да се срещнат със нощта...
Небето е рубинено червено...
Изцеждат се от Залеза лъчи.
След блясъците гледам уморено.
Душата ми неистово мълчи!
Не знам защо, но туй ме натъжава...
О, аз не съм аскет и богослов!
В душата ми неизживяното остава.
Аз чакам Романтичната любов! ...