Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява,
картините се сменят нереално.
Природата край мене оживява
в овала на снежинките кристални.
Снегът ми праща поздрави сърдечни,
застила пътя с белота вълшебна.
За всеки пътник, тръгнал надалече,
да търси своя път му е потребно.
Гората се приготвя да заспива,
притихнала в прегръдката на здрача.
А аз си мисля колко е красиво
и сред снежинките с охота крача.
© Nina Sarieva All rights reserved.