Защо си спомних
лодката в реката Янтра,
вплетените клони
с птичи пещери,
тайните подмоли
и строги скали?
Защо си спомних
залеза над реката Янтра -
нали пак в старомодност
ще ме обвинят?
Но залезът, притихнал,
лодката зовеше
и сляха се в едно небе с вода,
отмиха сивотата
от душата ми -
заплувах аз
сред прелестна дъга,
вълшебно – златна,
нюансирана
с любов и мечта.
© Росица Танчева All rights reserved.