Ще си отида като лятото -
топла, нежна, но за кратко.
Ще оставя парещ спомен в теб
за устните, за косите ми от злато.
Ще поискаш пак да се повторят
безсънните, с аромат на рози, вечери.
Ще усещаш дълго кожата ми пареща
и ще чуваш в съня си морето.
През балдахиново крехки решетки
ще оставям да бяга душата ти,
за да се връща отново при мен,
за да заспива разнежено до моята. ...