Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат --
рисуват със тъмната кръв
на залеза; слага си черната маска
там слънцето с облачна връв.
Оставил далече предишните рани,
покоя на парка смутил,
забравени случки и срещи мечтани
намирам пред залеза тих. ...