Mar 12, 2007, 8:52 AM

залезен спомен 

  Poetry
781 0 6
Животът е залезен спомен, в простори безбрежни прогонен от златната райска градина, запазена с смърт за мнозина. Защо да живееш е страшно? Просторът на спомена наш е, когато смъртта ни догонва. Нима ще ни стигне отново? Нима ще таксува билета за рая? Смъртта е проклета. А раят е сигурно плашещ, щом нямаме спомени даже. Животът е залезен спомен, в простори безбрежни прогонен от златната райска градина. Смъртта май и днес ни задмина...

© Ирина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Усещам някаква философска загриженост за живота в теб.Какво ли се крие зад тази житейска мъдрост и поетична забуленост!
    Любо
  • Нека градим спомените си тук и сега!!!

    Поздравявам те!
  • Нямаме спомени от никъде. Нито от рая, нито от ада. Но не бива да бързаме за там. Никой не е казал, че е хубаво!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви много!
  • !!!
    БРАВО!
    !!!
  • А раят е сигурно плашещ,
    щом нямаме спомени даже
    ...
    Харесах си го!
Random works
: ??:??