Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени.
Рой парченца от зима ще пръсне
и паважът от студ ще се счупи.
Дълъг студ. Много дълъг. До втръсване.
Не заспивам. Днес съм снежно-дъждовна.
Странна смесица – чувства и време.
Тъжна смесица, чак невъзможна.
А щурчето в сърцето ми дреме... ...