Фанфарите на ветровете свирят.

            Червено, тръгваше си Слънцето.

            Небето залезно замислено

            огледа се във морско-синьото.

            Вълните празнично утихнаха

            в прегръдка нежна със брега.

            Скалите сякаш се усмихнаха

            на първата блещукаща звезда.

            Изстиващият пясък стенеше,

            почуствал нощната ръка.

            Прибоят бял се стелеше,

            изчезваше последната следа.