Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта -
лунна, със звезди неземно нежни ...
Но тя защо ли пълни ме с тъга -
самичка съм аз, във вълшебството ...
Сам сама с небето – бездиханна ...
А звездите мило взират се в мен
и с усмивка ми маха луната,
но, сълзите в очите ми тегнат... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up