За наздравица аз чаша вдигнах,
виното разпръскваше ухания.
Пред очите си видях... и о, застинах,
залезът ми правеше компания!
На ръбчето, на чашата ми седнал,
кръстосал крак, ме гледаше с очи.
Към миглите ми с нежен лъч посегнал,
галейки ги, каза: " Хайде почерпи!".
Царствено от колесницата си слезе,
на масата той всички покори.
Във чашата си, пуснах го да влезе,
на "Глера" аромата одобри. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up