Нея той чакаше там всяка вечер,
по няколко часа в нощта стоеше,
тишината чуваше някъде отдалече
и секундите бавни пак броеше.
Когато светлината лицето му изтрие
и съдбата завинаги го отнеме от нея,
от болка нейното сърце ще се свие,
но споменът никога няма да избледнее.
Погледът ù търсеше него в нощта,
но нямаше нищо в тъмнината жива,
оставената следа преследваше тя –
споменът за него нощта не изтрива. ...