May 7, 2021, 11:27 PM

Залезът на мълчанието 

  Poetry » Landscape
532 4 10

Припадат сиви петна...

А небето напролет е щастливо!

Слънчев залез. Птици игриво

събират деня с нощта. 

Къде сте нежни звезди?!

Саван безмълвен ви покрива.

Далечни, чувствата изстиват...

И времето не ги спести. 

 

 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за коментара и оценката, Силвия!
  • Поздравления за умението да въздействаш силно, но с малко думи. Отново изразителна победа над многословието! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара, Пепи!
    Биологично, както и в общ смисъл:времето е безпристрастен оценител...
  • Времето не прощава...
    Поздравления!
  • Благодаря за поздравите, Росица!
    Да,птиците носят залеза на деня върху крилете си!
    Благодаря, за хубавите думи, Миночка!
    Когато при залез погледна небето, като че ли птиците при полет не се интересуват от земните ни грижи. Имат криле.Дори понякога умират в полет.
  • Харесва ми, Стойчо, навява тъга, но не винаги човек има всичко, все някога, нещо куца!
    Живота е безмълвната река на чувствата!
  • ... Птици
    игриво
    събират деня с нощта
    Понякога мълчанието е касиво! Поздравления,Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Елка!
  • След залеза припада мрак...и е тихо! Поздравления, много красив стих!
  • Лаконичен и елегантен стих с парадоксален финал.

    "Далечни, чувствата изстиват...
    И времето не ги спести."

    Силно и неочаквано! Поздравление, Стойчо!
Random works
: ??:??