Заливът
Обичам те, обичаш ме и ти,
а толкова е трудно да признаеш!
Душата ти към моята лети
и ти го знаеш, да, и ти го знаеш...
Пристанище съм временно за теб.
Приемам с радост всяка твоя котва.
Опазвам те от вятъра свиреп
и после пак платна и пак самотен...
Нагазваш тихо с острия си кил.
Спокойна си от бури и страдания,
а аз с вълните нежни съм обвил
и твоето и моето желание...
Заситена, поемаш пак на път.
Излъчваш гордост, топлина и пламък.
За сбогом, с мъка, маха ти брегът
и рони не сълза, а просто камък...
На дъното са впивали зъби
и леки, пък и тежки котви.
Оставяли са своите следи,
а после - хайде, сбогом, платноходки!
Отново си опънала платна
и търсиш своя принц и своя замък,
а там, дълбоко, в моята вода
ме мачка тежестта на оня камък...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Удоволствието беше мое.
Благодаря ти, Зем! -
Зем, дълбоко ти е морето и бурно! Пускай котва! Направо ме разпиля! Поклон!
-
За мен е като изповед,която всеки може да си каже в душата,но ти си успял на яве и в стих!Малцина го могат!Поздравления!
-
Страшно силен стих! Поздрави!
-
Заливът, а в него корабът на мечтите!/така си го представих аз/
Поздрав Зем! Много ми хареса! -
Прекрасна болка!
-
Котва е, и с верига, която ако искаш, можеш да прережеш!!!
ЗЕМ! -
Прекрасно е!!!
-
Толкова е хубаво ,че сълзите напират в очите ми...
Много обич и нежност ,много болка и трудно се преглъщат...
Хубав стих!!Много хубав,Зем..!! -
"Пристанище съм временно за теб.
Приемам с радост всяка твоя котва."
!!!
Голяма е душата ти, Зем!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ме мачка тежестта на оня камък...
Случайно, или не - не знам,
но "оня камък" чувствам върху мен,
та...мисля, че разбрах!
Но все пак остани ...море!