Бягаме с безкрайния монотонен ход,
слънце и огнен вятър ни подемат,
дали това е новият ни живот,
или различни чувства ни обземат.
Оставяме се на ежедневната им мощ,
луна и звезди над нас се изменят,
дали това е знакът ни жесток,
или свободно ни белязват и изземат.
Отпускаме се в бездънната пропаст,
небе и облаци над нас се разменят,
дали това е вероятният ни залог,
или само пробват и ни се превземат.
Заспиваме всяка звездна нощ,
галактики над нас се сменят,
дали това е новият ни брод,
или просто временно ни заменят.
Пътуваме в безкрайната земна пустош,
мечти и надежди ежечасно любов ни заемат,
дали това е новият ни епизод среднощ,
или само в началото ни те променят.
Възставаме срещу лунната немощ,
реки и дъжд неволно ни поемат,
дали това е необятният разкош,
или денонощно пазят ни и обземат.
© Светлана Тодорова All rights reserved.
portishead,
Пресяваме ежедневния си диалог
спорове и противоречия ни поемат
дали това е отговора ни жесток
или истините още чакат да ни превземат
Поделяме си усмихнатия епизод
луна и небе отново се целуват
дали сме точно в централния им вход
или дълго ще трябва към тях да ни приемат...
Благодаря, Искра! Радвам се за посещението ти и се надявам да си се по детски усмихнала на стиха ми!