В дъждовна мрачна нощ
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен.
Мотаеш се отново
из тесните улички,
нещо пак търсиш, нали?
От "последна" до "последна" игра
и така до зори...
С късмета свикнал да търгуваш си,
но някой ден ще ти изневери.
Парите за теб не са нищо -
просто разменни хартийки,
животът ти песен е -
каква свобода...
Да се досетя аз трябваше,
а не да мълча -
първо приятелски с картите,
парите, вещите и после дома...
Последва забвение -
заложи и мойта душа.
Игра животът за теб е -
в тази мрачна мъглява нощ
аз съм сама -
твоите сметки пак плащам -
със своята болка и самота...
© Екатерина Маркова All rights reserved.