В такава безлунна и дъждовна вечер
споделям си мечтите по запотените стъкла
и вятърът, люботкото, наднича
... отвън напира - да му споделя.
Вали. От часове вали в тъмата,
притихнал е градът, забулен от мъгла,
а аз чертая ли, чертая си мечтите;
самотна ли съм? - питам се сама.
Усмихвам се, във спомените бродя
и връщам се назад към слънчевите дни -
виждам се щастлива по пясъка как бродя,
по стъпките, останали незаляти от вълни.