Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето.
Не съм и облак, нито дъжд.
Валят очите. Под небето
съм някакакъв посредствен мъж.
Съвсем без мен е обяснимо
в живота твой така логичен.
Изобщо, аз съм заменим.
Ще се намери някой да ме дообича...
Така, че някаква си личност -
Забравяй ме - голямо чудо!
Такива, като мен не ги обичат.
и слагат ги в графата - Луди!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
Нали знаеш - като се препълни графата, лудите ще станат нормални, а нормалните ще минават за луди: множеството налага критериите, а както върви...