Чете Хуан писмото, премига на парцали... мигар е туй възможно? Изложил се Хорхе...
Ядосва се и вика: "Така да ме посрами,
ах, само да ми падне, що бой ще отнесе!"
Нещастната синьора, така да си изпати,
без огнените ласки се мятала нощес...
Заместник ще намери, веднага ще изпрати,
дори се сеща кой - французинът Ивес!
Той също е обучен жените да разпалва,
със френски маниери изтънчено ласкай,
умът им да завземе - мъничко му трябва,
широк специалист е, това добре се знай!
Пристигна в наше село чаровният Ивес,
Милагрос да налюби горящ от нетърпение...
Не стигнаха далече - под калния навес
разнесоха се стонове - мечтано откровение...
Не щеш ли - злополука! Контузия получи -
от толкоз настървение подхлъзна се в калта...
Скимти с език прехапан и вие като куче,
Милагрос суети се: "Тя... каква стана сега?..."
Обратно го изпраща със новото писмо:
"Изтънчени не искам, не ща и предисловия!
Хуане, нов изпращай, не питай и защо!
Но гледай държелив да е - за нашите условия!"
Ш`зема дъ управям тез улици дъ ни си падне и на друго нящо
Дерзай, Милке, ш`тъ угрей късметя!
Поздраф и цалуфки!