Замина си тате и четири лета
танцът на ягодов цвят ме люлее.
Замина си тате, с онемяла душа,
а често го чувах да пее!
Но въпреки своята, трудната дан,
в пътища бягахме нови.
Романтика… спомени и светлият блян,
заченат със здрави основи.
Приятел ни беше - и още какъв!
А щастието в крехко стъкло се окъпа,
парченцата пареха, някак до кръв,
поглеждам ти снимката скъпа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up