Замина си чувството, а с него и тръпката.
Отминаха както пролетен дъжд.
Изчезнаха ласките. Намаляха целувките.
Няма я вече предишната страст.
Единствено навикът все още ни свързва.
Знам, ти ме обичаш, но аз тебе не.
И може би трябва и аз да си тръгна...
Уви и при нас това време дойде.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.